Може да няма глоби на собствениците на непререгистрираните фирми

Влизането на България в Европейския съюз бе съпроводено с въвеждането на модерни правила, валидни за всяка правова държава, споделяща европейската ценностна система и модел на поведение. С оглед бързина, стабилност, прозрачност и яснота на търговския оборот бе въведена електронна регистрация на търговците чрез въвеждане на обстоятелства, подлежащи на вписване в електронна база данни, наречена Търговски регистър.

Премахнато бе изискването на търговците да обнародват в Държавен вестник подлежащите на вписване обстоятелства, с което на практика бе възприета идеята на Първа директива на Съвета за дружественото право. Промените са продиктувани от ясното намерение на държавите-членки за въвеждане на европейска система на електронни търговски регистри за по-пълноценно и ефективно участие в търговския оборот.

Даден бе един достатъчно дълъг преходен период, в който всички търговци бяха задължени да извършат пререгистрация с цел включването на страната ни към Европейския търговски регистър. Този срок изтече на 31.12.2011 г.

На дневен ред се поставят няколко въпроса:

• Какъв е правният статут на търговец, който продължава да упражнява търговска дейност, но не пререгистрирал се в законоустановения срок?
• Какви са правните последици за търговец, заявил пререгистрация, но получил отказ?
• Как ще бъде реализирана административно-наказателната отговорност за търговец, не изпълнил задължението си да се пререгистрира в срок?
• Какво се случва със съществуващите в търговското предприятие трудови правоотношения, ако търговецът не се е пререгистрирал?
• Ако в периода от 01.01.2012 г. до служебното заличаване на търговеца се сключи сделка, същата ще бъде ли действителна или ще се прогласява на общо основание за нищожна?

С преходната норма, визирана в текста на § 5, ал. 1 от ЗТР, се създава правна фикция, по силата на която ЕТ и клонове на чуждестранни търговци, за които не е поискана пререгистрация до 31.12.2011 г., се считат за заличени от 01.01.2012 г. Заличаване като правен термин означава липса на правен субект. Доколкото обаче ЕТ е физическо лице, следва да се приеме, че то продължава да съществува в правния мир, но със загубена търговска правоспособност. От друга страна, ТЗ познава фигурата на фактически търговци, т.е.такива, които осъществяват търговска дейност, която по предмет и обем изисква делата да се водят по търговски начин, даже и дейността да не е посочена изрично като търговска – изрично чл. 1, ал. 3 ТЗ, но не вписани в търговския регистър. Освен това при заличаване на ЕТ според разпоредбата на чл. 10, т. 3, б. „в” от Наредба № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър се изисква уведомяване на ТП на НАП по чл. 77, ал. 1 ДОПК за започналата процедура и предаване на разплащателните ведомости в ТП на НОИ по реда на чл. 5, ал. 10 КСО. Всички тези действия не могат да бъдат извършени, ако се задейства правната фикция в § 5 ЗТР в нейния буквален смисъл.

Ако се приеме, че е налице заличаване на търговеца като правен субект, автоматично следва да се приеме, че е заличено и търговското му предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, доколкото същото е неразривно свързано със самия търговец. Изрично се посочва с разпоредбата на чл. 60, ал. 1 вр. чл. 58, ал. 4 ТЗ, че фирмата на ЕТ се прехвърля само заедно с предприятието му. При положение, че към 01.01.2012 г. все още съществуват права, задължения и фактически отношения, логично и да се приеме, че тези права, задължения и фактически отношения не могат да се считат несъществуващи, доколкото права се прекратяват, а задължения се погасяват, а не се заличават. Точно поради тази причина трудовите правоотношения с работници, респективно служители в „заличени” ЕТ остават да действат като част от търговското предприятие, а фактическият търговец ще продължава да отговаря за изпълнение на поетите задължения.

Посочените аргументи налагат да се приеме, че терминологичното понятие, употребено в разпоредбата на § 5, ал. 1 ЗТР следва да се тълкува корективно, като се приеме, че непререгистрираните в срок ЕТ запазват правосубектността си, включително и търговското си предприятие, като само се губи действието на вписването във водения досега от окръжните съдилища публичен регистър.

Статутът на търговските дружества и кооперации, които не са се пререгистрирали в срок е уреден с § 5, ал. 2 ЗТР, съгласно която норма дейността им се прекратява. Буквалното тълкуване на нормата води до извод, че щом по силата на закона дейността на търговеца се прекратява, то той не следва да отговаря за изпълнение на задълженията си по сключените преди 01.01.2012 г. договори поради обективна невъзможност да изпълнение – наличие на законова забрана. Това е правен абсурд, доколкото правната норма възлага последиците от неизпълнение върху изправната по договора и добросъвестна страна. По тази причина следва да се приеме, че изразът „прекратява дейност” следва да се разбира като забрана за сключване на сделки за в бъдеще, като правосубектността на търговските дружества и кооперации, непререгистрирали се в срок, също се запазва.

Единствените позволени правни действия за в бъдеще според посочената норма са заплащане на дължими суми на работници и служители, както и погасяване на публичноправни задължения. Ще бъдат прогласявани за нищожни всички разпоредителни правни действия с имуществото на ТД и Кооперациите, сключени след 01.01.2012 г. – изрично изречение последно на § 5, ал. 2 ЗТР.

Не става ясно обаче какви правни последици ще настъпят при сключване на сделка, която не води до имуществено разпореждане с имущество на непререгистрирания търговец, като например отдаване под наем на дружествен имот за срок по-малък от 3 години и отдаването под наем е включен в предмета на дейност на непререгистрираното дружество. Законът не обявява изрично тази сделка за нищожна. Може да се приеме, че същата попада под общата забрана за осъществяване на търговска дейност и като такава също е нищожна поради противоречие със закона по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Доколкото за тези търговци обаче ще се открива производство по ликвидация, то следва да се спази специалното производство, уредено с разпоредбите на чл. 266 и следващите от ТЗ. Изрично чл. 268, ал. 1, изречение второ ТЗ постановява, че ликвидаторът може да сключва нови сделки, само ако това се налага от ликвидацията. Тази правна норма влиза в открито противоречие с нормата на § 5, ал. 2 ЗТР. Ето защо следва да се приеме, че само разпоредителните сделки с имущество на дружеството ще бъдат прогласявани за нищожни, а останалите при спор ще се налага съдът да прави преценка, доколко сключената сделка се налага от ликвидацията.

По силата на чл. 6, ал. 1 ЗТР всеки търговец е длъжен да поиска да бъде вписан в търговския регистър, като заяви подлежащото на вписване обстоятелство и представи подлежащите на обявяване актове. Подлежащо на вписване обстоятелство според чл. 4 ЗТР е търговец, клон на чуждестранен търговец и свързаните с тях обстоятелства, за които е предвидено със закон, че подлежат на вписване. Според чл. 6, ал. 2 ЗТР всяко лице, което е задължено да заяви вписване на обстоятелства или да представи актове в търговския регистър, трябва да извърши това в 7-дневен срок от настъпването на обстоятелството, съответно от приемането на акта, освен ако със закон е определен друг срок. Такъв друг срок е определен с § 4 ЗТР. Задължено да поиска пререгистрация е търговецът и клонът на чуждестранния търговец, видно от § 4, ал. 1 ЗТР. Пререгистрацията се определя според § 4, ал. 2 ЗТР като вписване в търговския регистър на търговеца или клона на чуждестранния търговец и на съответните обстоятелства за него въз основа на заявление от търговеца, съответно от управителя на клона.

При положение, че се касае за вписване на обстоятелства относно търговец и това действие е вменено в задължение за търговеца, следва да се приеме, че неизпълнението на това задължение ще породи административно-наказателна отговорност за самия търговец. Така и нормата на чл. 40, ал. 1 ЗТР предвижда, че лице, което е задължено, но не заяви вписване на обстоятелство по чл. 4 или не представи актове по чл. 5 в определения от закон срок, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв.

Доколкото задълженото лице е търговец, то следва да е предвидена в санкционната норма не глоба, а имуществена санкция. Изрично разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН предвижда, че в предвидените в съответния закон, указ, ПМС или наредба на общински съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

Нормата на чл. 40, ал. 1 ЗТР предвижда глоба за търговеца, а глоба според чл. 83, ал. 1 ЗАНН не може да се налага. По тази причина ние приемаме, че издадени наказателни постановления биха били незаконосъобразни поради съществено нарушение на процесуалния закон.

Ако до установяването на административните нарушения бъде променен текста на закона и бъде предвидена имуществена санкция на юридическите лица и едноличните търговци, отново не би могло да бъде издадено законосъобразно наказателно постановление, доколкото според чл. 14, ал. 3 ЗНА не може да се дава обратна сила на разпоредби, които предвиждат санкции. А и изрично чл. 3, ал. 1 ЗАНН предвижда, че за всяко административно нарушение се прилага нормативния акт, който е бил в сила по време на извършването му.

С оглед посочените аргументи приемаме, че търговец не може да бъде санкциониран за това, че не се е пререгистрирал в срок, а ако това бъде сторено, то наказателното постановление следва да бъде отменено поради съществено нарушение на основни процесуални принципи.