Проблеми при отуснати няколко кредита на едно лице

Напоследък в практиката се срещат все повече случаи, при които клиенти на кредитни институции – кредитополучатели се оказват на ръба на оцеляването поради сключени договори за кредитиране, представляващи по същество потребителски такива. Съществото на проблема се корени в процесите, които наблюдаваме в момента на световния пазар.

Центростремителните сили все повече дърпат страната ни към окото на развихрилата се преди няколко години световната икономическа криза. Въпреки позитивните мнения за края й, явно тези случаи ще се умножат в ежедневието ни. Целта на прегледа ни не е да се спираме на причините довели до кризата. Налице са множество изследвания и анализи, касаещи тази тема. Но няма как да пропуснем една от най-очевидни причини за кризата.

За какво става реч по същество. Потребител сключил договор за кредит, чрез който най-често финансира текущи нужди или придобиването на недвижима собственост. Същият договор, дори и обезпечен с ипотека, за допълнителна сигурност на съответната кредитна институция често се обезпечава и със залог на парично вземане, обикновено трудовото възнаграждение, като с потребителя на кредитната услуга се сключва и споразумение за превеждане на трудовото възнаграждение на работника – кредитополучател по сметка в същата кредитна институция. Няма да се спирам по същество и да описваме всички възможни варианти кредитна институция да гарантира постъпления, обслужващи отпуснатия кредит. Всичко това е допустимо от правото. С кредитните операции се гарантира оборота в икономиката и т.н.

В конкретния случай обаче на физическото лице, въпреки че има задължения към кредитни институции, е допуснато да получи още няколко кредита. Предвид имотното състояние на лицата, попаднали в подобна ситуация последното буди най-малкото недоумение. В следствие на горното се получава ситуация, при която три кредитни институции се конкурират по между си за дохода на кредитополучателя, надвишаващ незначително средната работна заплата за страната. При липса на образувано изпълнително дело и поради уговорената клауза за залог на парично вземане (т.е. на заплатата), една от кредитните институции удържа цялото трудово възнаграждение на клиента си, като го оставя без каквито и да било доходи. Мотивът за подобно действие от страна на кредитора е, че правилата за несеквестируем доход важат единствено и длъжникът може да се защитава с тях в рамките на изпълнителното производство, но такова в случая няма. Причината да се прибегне до едно от обезпеченията по договора е, че е настъпила предварителната изискуемост.

Проблемът в случая е пасивността на кредитната институция при образуване на изпълнително дело, понеже в случая получава повече, отколкото би получавала в рамките на изпълнително дело. Въпросът, който се поставя от възникналия проблем е дали кредитната институция е положила достатъчно усилия и дали при договарянето на съответния кредит е положила грижата на добрия търговец при проучването на имотното състояние на длъжника. Въпросът не се отнася само и не бива да се ограничава до един потребител, а засяга основите на банковата система и стабилността на икономиката. Струва ми се, не може да се очаква физическо лице с доход 500 лева да погасява редовно и в пълен размер например три отпуснати кредита. Дали банката като търговец не трябва да предпазва потребителите от самите тях при желанието им да водят скъп живот, който няма как, очевидно от случая, да се финансира само с кредити? Дали горното не съставлява значима част от обема на грижата, която търговеца трябва да положи при сключването на договора? Отговорите на тези въпроси вероятно предстои да разберем, при положение, че засегнатите лица решат да потърсят правата си.