Отмяна на забраната за напускане на страната за длъжници към банки и други частни лица

В предишни статии в раздела ни Актуално сме засягали теми, свързани с пазара на кредитите, който в последните години, както на всякъде по света, процъфтяваше. Световната финансова криза засегна и този пазар, като се твърди, че именно този пазар бе в основата на причините за зараждането й. Неминуемо засегнатите длъжници по кредитните договори понасят последствията от неизпълнението по тях. Средствата за принудително изпълнение от векове не представляват новост, но едно от тях, а именно забраната за напускане пределите на страната, с особена яркост се натрапваше няколко години поред в нашата действителност.

За радост на едни и за жалост на други неяснотите около него бяха преодолени с две изключителни важни решения. Първото Тълкувателно Решение № 2 от 22.03.2011 г. на Върховния административен съд, а второто Решение № 2 от 31.03.2011 г. по Конституционно дело № 2 от 2011 г. на Конституционния съд.

Задачата на настоящата статия не е твърде амбициозна, а и не би могло да бъде такава, с оглед на факта, че не насочена към професионалисти. Целта й е да отрази съществените моменти от двата съдебни акта, които ще бъдат в полза на неспециалиста.

Директива 2004/38/ЕО въвежда принципите, поради които държавите членки могат да ограничават свободното движение в рамките на съюза на своите граждани, а именно поради съображения, засягащи обществен ред, обществена сигурност или общественото здраве. Нито една от тези причини не е налице, когато в рамките на изпълнително дело бъде наложена забраната по чл. 75 от ЗБЛД за вземания на частноправни субекти.
Въпреки различния характер на двете съдебни решения, важно е да се подчертае, че и двете стигат до един и същи извод относно налаганите мерки. Първото решение е задължително за съдилищата и указва на последните как да решават възникналите спорове при обжалване на заповедта за забрана, а последното прогласява направо неконституционносъобразността на визираната законова разпоредба.

Конституционното решение има действие за напред. То обаче няма силата автоматично да отмени вече наложените през годините назад забрани. Законодателят с оглед на задълженията си, произтичащи от прогласената неконституционносъобразност, следва да уреди материята. Всяка наложена забрана след решението на Конституционния съд, няма да е в синхрон с правната действителност, но за да бъде отменена вече наложена отпреди забрана, гражданите могат да искат това, но поотделно за всеки конкретен случай.