Неразбирателство между родителите за пътуване на непълнолетните им деца в чужбина
През последните 10-15 години и най-вече след приемането на Р.България, като пълноправна членка на Европейския съюз, броя на българите пътуващи в чужбина значително се увеличи. Това са българи търсещи по-добра реализация извън пределите на Р.България, както и такива, които с оглед свободното придвижване на територията на ЕС, често почиват в чуждестранни курорти. В немалко случаи на децата се налага да пътуват по повод различни участия в международни олимпиади, състезания и т.н. Така, пред много български деца, чиито родители често пътуват или вече са се установили за постоянно в чужда държава, се откриват множество възможности за пътуване.
За да могат обаче, да напуснат територията на държавата и съобразно с българското законодателство, малолетните и непълнолетните деца трябва да имат паспорт или заместващ го документ, с който те не биха могли да се снабдят без заявлението за него да е подадено лично и от двамата му родители.
При всички положения и отделно от изискването за издаване на паспорт или друг заместващ го документ, двамата родители трябва да изготвят и една нотариално заверена писмена декларация, с която дават съгласие детето да напусне пределите на държавата. Поради тези изисквания на закона, много често децата се оказват в невъзможност да пътуват извън границите на Р.България.
Най-честите проблеми и неразбирателства между съпрузите, по повод съдействието за пътуване на дете в чужбина, са свързани с разведени или никога несключвали граждански брак родители, които са в изключително обтегнати отношения. Между тях липсва какъвто и да е диалог, на лице е нехайство на някой от тях за възпитанието и развитието на детето, родителят изобщо не може да бъде намерен и т.н. Губещо в повечето случаи е самото дете.
В такива случаи, проблемът в нашето законодателство е разрешен чрез установения в Семейния кодекс иск по чл.123 и по чл.127а за заместващо съгласие на единия родител. Следователно, ако някой от родителите откаже да даде съгласие за пътуване на детето извън граница, или просто не може да бъде намерен, то неговото съгласие може да бъде заместено единствено от съдебно решение. Компетентен да разгледа иска е районният съд по настоящия адрес на детето. Съдът изслушва ищеца по отношение на неговото искане, а именно причините, поради които детето трябва да напусне страната, времето през което то ще пребивава извън пределите на Р.България и др. Ако съдът прецени, че искането е в интерес на детето, той издава разрешение, с което се замества съгласието на родителя.
Именно върху интереса на детето бихме искали да акцентираме в настоящата статия, като разгледаме основно случаите на необходимост от заместващо съгласие на другия родител, когато целта на ищеца и упражняващ родителските права съпруг, е да се установи постоянно извън пределите на държавата. При постановяване на решението, най-важното и единствено нещо, с което трябва да се съобрази съда, това е именно интересът на детето. За да прецени какъв е той, компетентния съд трябва да изследва причините поради, които се твърди, че е в интерес на детето да напусне границите на държавата, било то за малко или за постоянно.
Основните моменти, които трябва да се имат предвид и да бъдат всестранно и задълбочено изследвани са:
1. Жилището, в което детето ще живее. Ако детето ще пребивава за постоянно на територията на чужда държава, би следвало компетентния за това съд да назначи международен социален доклад по делегация, чрез който да се установи дали жилището, което ще обитава малолетното или непълнолетното дете, отговаря не само на техническите изисквания, но и дали има необходимите хигиенни и жилищни условия, обзавеждане и др., съобразно годините и пола на детето. За съжаление, понастоящем много често съдът отказва да допусне международен доклад, оправдавайки се с това, че докладът трябва да се назначи по местонахождението на детето, а то обичайно все още е на територията на Р.България. Поради тази причина съдът разпорежда изготвянето на такъв, по местонахождението на децата към момента. В последствие, приемайки като доказателство, изготвеният на територията на Р.България социален доклад, съдът често уважава искът на ищеца, като дава разрешение за заместващо съгласие. Тази практика е изключително неправилна и следва да се промени, тъй като тя очевидно не държи сметка за това, че докладът, изготвен на местна почва не би могъл да отрази реалната домашна среда, в която детето би попаднало напускайки пределите на Р.България. В този смисъл интересът на детето изобщо не би могъл да бъде защитен.
2. Възможността за адаптация на детето към новата и непозната битова и социална среда, както и психическата му и емоционална пригодност да се установи там. И в тези случаи, компетентният съд много често се доверява изцяло на изготвения социален доклад от Дирекция социално подпомагане и отказва извършване на съдебно психологическа експертиза с вещо лице – клиничен психолог, който единствено е компетентен да отговори на поставените по-горе въпроси. Поради тази причина, често пъти и тук интересът на детето остава не само не добре изследван, но и често пъти пренебрегнат.
3. Доходите на родителя към момента и възможността му да осигурява един нормален живот на малолетното или непълнолетното дете на територията на чуждата държава. Това е една изключително важна предпоставка, имайки предвид, че именно от доходите на родителя ще зависи и възможността на детето да бъде добре обгрижвано и материално задоволено там, съобразно обичайните нужди за неговата възраст.
И в заключение, при постановяването на решението и изследвайки фактите и доказателствата по делото, компетентният съд трябва да прецени какъв е интереса на детето преди всичко, а именно да живее в Р.България или да живее в чужбина? За тази цел, той трябва да съпостави жилищните и битови условия в двете държави, условията за обучение, социалната среда и кръга от близки, с които децата имат силна емоционална връзка, психологическата подготовка на децата и възможността им за адаптация, както и други фактори, в зависимост от конкретния казус.