ГПК създава предпоставка за дискриминация по икономически признак

От 21.12.2010 г. е в сила изменение на Гражданско процесуалния кодекс, с което производствата по граждански, съответно търговски дела ще бъдат двуинстанционни в случай, че цената на иска бъде под 5 000 лв., съответно 10 000 лв. § 25 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ГПК предписва, че висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Това означава, че чл. 280, ал. 2 ГПК (след изм. от 21.12.2010 г.) намира приложения само за образувани след 21.12.2010 г. дела. По този начин страните по едно производство от самото начало знаят на колко инстанции може да се гледа правният им спор.
От доста време се очакваше подобно изменение на ГПК, желано основно от върховните съдии. Аргумент в полза на промяната, а може би и най-силният в подкрепа на изменението е, че върховните съдии трябва да съблюдават точното прилагане на законите и тяхното тълкуване. Поради натовареността на Върховния касационен съд тази им основна задача е силно затруднена.
Неминуемо промяната ще рефлектира и върху бързината на процеса, тъй като недостигайки до трета инстанция страните получуват по-бързо желаната от тях сила на присъдено нещо.
Промяната, обаче следва да се съпостави и с Конституцията ни и с устройствения закон на съдебната власт, а именно Закона за Съдебната власт. Чл. 119 от К., казва: „Правораздаването се осъществява от Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища”, по – нататък, чл. 124 К., „Върховният касационен съд осъществява върховен съдебен надзор за точно и еднакво прилагане на законите от всички съдилища”. Чл. 10, ал. 1 ЗСВ Съдебното производство по граждански и наказателни дела е триинстанционно - първоинстанционно, въззивно и касационно, освен ако в закон е предвидено друго. Чл. 108, ал. 1 ЗСВ Върховният касационен съд е висшата съдебна инстанция по наказателни и граждански дела. Неговата юрисдикция се разпростира върху цялата територия на Република България.
Очевидно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗСВ дава възможност в закон да се предвиди изключение от триинстанционното производство. Очевидно е, че промяната от 21.12.2010 в ГПК се основава именно на тази законова възможност, но дали това е съобразено с Конституцията ни. По какъв начин ВКС ще упражни върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите от всички съдилища в случай, в който въззивният съд явно постановява неправилно решение при неправилно прилагане на материалния закон, да речем??? Очевидно е, че решението ще влезе в сила и ще се ползва със СПН.
Има разрешение на поставения въпрос и то е професионализма на съдиите да бъде на такова ниво, че да се изключват съдебни грешки. Последното граничи с утопия, особено с оглед правилата за кадруване в съдебната система и органа, който го осъществява. При всички положения при въвеждането на толкова съществена промяна в една система е необходимо да се прецени, преди да се извърши тя, разбира се, каква ще бъде най-удачната промяна и кой точно нормативен акт да се промени, за да не се стига до колизии. В случая колизия не би могла да се случи, но само при точното прилагане на Закона, тъй като е на лице йерархична подчиненост на законодателството ни спрямо Конституцията.