Брачният договор - една година след влизане в сила на новия Семеен кодекс

„Ако хората се обичат и без договор
ще се обичат, и ще живеят до края
на живота си, а с брачен договор
могат да се разведат веднага”.

Брачният договор е нов институт в нашето право, който до скоро беше познат само от филмите или романите. С приемането на новия Семеен кодекс, обн. ДВ бр. 47 от 23.06.2009 г., в сила от 01.10.2009 г., се дава възможност на встъпващите в брак на изберат режим на имуществените отношения помежду им, различен от познатия до сега и до скоро единствен режим на съпружеска имуществена общност, при който придобитите по възмезден начин вещи по време на брака се считат за придобити от двамата съпрузи по равно. Нещо повече – § 4, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на СК дават възможност и на съпрузите в заварени бракове да преуредят взаимоотношенията си в бъдеще.

Една от възможностите за това е брачният договор, като макар и бавно се увеличава броят на брачните двойки, които предпочитат да сключат такъв. Той е писмено съглашение между бъдещи или настоящи съпрузи. Макар все още мнозина да го намират за неизменна предпоставка за насаждане на недоверие у човека, с когото сме решили да споделим живота си, същият преди всичко дава свобода на страните да уреждат всички имуществени отношения помежду си както по време, така и при прекратяване на брака.

Обикновено брачните договори се сключват в случаите, в които съпрузите не желаят законът да диктува разпределението на имуществото им при евентуален развод, а да се отчете тяхната воля. Успоредно с това за „опарилите се” от първи неуспешен брак, брачният договор би представлявал инструмент за по – адекватно поведение при уреждане на брачните отношения, без да се накърняват личните такива. Брачният договор не следва да се разбира само като направен в ущърб на единия от съпрузите – напротив, с него е възможно определени лични имущества на единия съпруг да се прехвърлят в собственост на другия. При това практиката до сега показва, че разноските за брачен договор, с който се извършват разпореждания (прехвърляния) на имущества между съпрузите, са по-ниски, в сравнение с тези при съдебната делба, извършена по време или след бракоразводния процес.